23.10.2024
Стефани Паунова е програмист с опит и „от двете страни“ на кода – разработва бекенд технологии с Java и фронтенд с React, част е от екипа на TINQIN. И въпреки че има тази търсена професия, вече 4 години тя води упражнения по бази данни в Пловдивския университет. В момента подготвя докторската си дисертация, свързана именно с навлизането на изкуствения интелект в медицината.
В кои области на медицината ще навлезе скоро изкуственият интелект? А има ли технологии, базирани на него, които вече са част от практиката? В диагностика или в лечението се оказват по-перспективни? Кои са следващите големи стъпки на хоризонта?
С днешната ни гостенка ще надникнем в прелюбопитното близко бъдеще, в което медицината среща възможностите на изкуствения интелект.
Впечатляващи приложения на ИИ, за които не си подозирала?
– Много интересна посока за изследвания си избрала. Ще разкажеш ли за някои от приложенията на ИИ в медицината, които те впечатлиха, докато правеше проучването си?
– Интегрират се много методи, но не за вземане на последно решение, а като консултативен инструмент. В САЩ, например, се използват ИИ технологии за откриване на ракови клетки в белия дроб чрез рентгенови снимки. Американската Агенция по храните и лекарствата редовно актуализира списъка с одобрени интелигентни медицински системи.
Смарт устройства записват различни здравни данни и прогнозират хода на лечението. При нужда може да се промени терапията или автоматично да се извести лекарят. Въпреки това тези системи все още са „черна кутия“ – не е ясно как точно стигат до изводите си, което подкопава доверието в тях.
ИИ се използва активно и за:
В Китай има разработки, които съчетават традиционна и модерна медицина чрез ИИ.
„До момента в САЩ са одобрени 692 медицински устройства, базирани на изкуствен интелект!“
– Доколкото знам, трудностите с въвеждането на ИИ често са свързани с липсата на стандартизирани данни. Така ли е?
– Да. Все още няма единна система за събиране, съхранение и обработка на медицински данни. Медицината е сложна и повлияна от субективни фактори. Например, усещането за главоболие е строго индивидуално.
Нови алгоритми се стремят към:
– Могат ли тези данни да бъдат стандартизирани? От кого зависи това – техническата или медицинската страна?
– И от двете. Но основна роля трябва да има международна организация като Световната здравна организация. Както с ваксините, тя може да изгради глобално хранилище на данни по категории – заболяване, пол, възраст. Засега сме далеч, но темпото на развитие е обещаващо.
– Как стои въпросът с отговорността при грешна диагноза?
– За момента тя е изцяло човешка. ИИ е помощен инструмент, а решението трябва да бъде взето от лекар. Системите не са автономни и не могат да заменят клиничната преценка.
– Възможно ли е в бъдеще ИИ да поеме повече отговорност?
– Не и скоро. Лекарят има способността да забележи детайли и контекст, които ИИ още не може да обработи. Поне засега системите могат да подпомагат, но не и да заместят човешката диагноза.
– Защо избра точно медицината за дисертацията си?
– Исках предизвикателна тема, с реално приложение и обществена полза. Медицината свързва хората. Ако успея дори минимално да допринеса за подобряване на здравните грижи, ще бъде страхотно.
– Какво е темата, по която работиш?
– Започнах с магистърска дипломна работа за уебприложение, което улеснява комуникацията между пациенти и лекари по време на пандемия. Системата анализира симптомите и определя състоянието – нормално, за наблюдение или тежко.
Оттам дойде и идеята за дисертацията. Събирам информация за ИИ в медицината, с фокус върху алгоритъм, който проследява бъбречна недостатъчност.
– Като работещ софтуерен инженер, кое те кара да продължаваш с ученето?
– Винаги искам да знам повече. Един преподавател казваше, че сме като лекарите – ако искаш да си в крак с технологиите, трябва непрекъснато да се учиш.
– Помага ли университетското образование в професията ни?
– Да. Макар че не е задължително, университетът дава широка основа и разбиране. Един курс не може да замени 4–5 години, в които се обсъждат реални казуси и технологии в развитие.
– А достатъчно актуално ли е университетското образование?
– Не. Промените стават бавно, а решенията се взимат от хора без пряк практически опит. Това води до изоставане спрямо реалния свят.
– Как можем да привлечем повече практици в образованието?
– Като се даде възможност на млади преподаватели и хонорувани асистенти. Те имат реален опит и поддържат дискусии. Това е по-полезно от едностранни лекции. И самата аз се уча много от студентите – понякога ми задават въпроси, на които не мога да отговоря веднага. Това ме мотивира да се развивам.
„Няма нищо по-хубаво от това да научаваш нови неща всеки ден!“
— Стефани Паунова
Стефани разговаря с журналиста Георги Караманев, програмист, журналист и писател от Дигитални Истории. Интервюто е базирано на дисертацията на Стефани на тема: Приложението на AI в диагностиката и бъдещето на медицинските технологии.
