През 70-те години мениджърите в САЩ можеха спокойно да се крият зад правилото: „Никой не е уволнен заради това, че е купил софтуер и хардуер от IBM.“
Десетилетия по-късно същата логика даде тласък на възхода първо на Salesforce, после и на другите облачни гиганти. Мениджърите прегърнаха SaaS, за да избегнат лицензните разходи и инфраструктурния риск. Всяко ново поколение платформа беше с риск по-нисък от ерата на IBM. Днес, заради скоростта на ИИ иновациите, изборът на грешната платформа може да доведе не само до загуба на работни места в екипите, но и до провалена кариера за мениджъра, взел решението.
По време на OpenAI Dev Day президентът Грег Брокман беше категоричен: ИИ не само трансформира ИТ професиите, а разрушава илюзията за „сигурен“ избор на платформа. Платформеният риск и кариерният риск се сливат в едно, особено за мениджърите и архитектите, които вземат стратегически технологични решения. Тези решения впоследствие влияят и върху екипите, които разработват решения, базирани на определена платформа или услуга.
Също като в комедия, търсенето на правилната ИИ платформа се оказва пълно с перипетии. Светът, в който се събуждаш и нищо не се е променило, изчезва бързо, както и пазарната капитализация на SaaS любимци като $CRM.
Както гласи популярната шега: „Всеки път, когато OpenAI има Dev Day, хиляда стартъпа умират.“ Грег Брокман потвърди логиката зад това, като обясни, че избират домейни и приложения, където има синергия и платформа може да добави реална стойност.
„OpenAI току-що уби 1,000,000,000,000,000 стартапа.“ Това обобщи усещането на мнозина по време на демонстрацията на новия конструктор за агенти. Аплодисментите звучаха като погребален звън за стартъпи като n8n, пионери на пазара за агенти.
Финансите, здравеопазването и софтуерната разработка са сред областите, където автоматизацията води до значително намаление на разходите. Вертикали като решения за застрахователната индустрия засега не са засегнати в пълна степен, но е въпрос на време.
Рискът за работата е ново явление в ИТ индустрията. Тук не става дума за миньори и въглища.
Преценка и вкус: Генеративното ИИ може да генерира безкрайни варианти, но само човек може да определи кое е в синхрон с твоята марка или подпомага доверието на клиентите. Както Стив Джобс беше казал за Microsoft, „те никога няма да имат продукт [като Mac/iPhone], защото нямат вкус“. Технология без вкус е спринт без посока.
Готовност за вградени екипи: Бъди подготвен да приемаш вградени софтуерни екипи от партньори, подобно на вградените екипи на Anthropic, които работят директно в клиентските системи. Тези екипи не заменят процесите, а ги развиват отвътре. Сигурността, контролът на достъпа и работните потоци трябва да позволяват подобно сътрудничество. Способността да интегрираш партньорски екипи бързо ще определя скоростта ти на адаптация.
Доверие и отчетност: Назначи конкретен мениджър за всеки AI-подпомаган процес. Той трябва да валидира резултатите, да управлява достъпа и да поддържа прозрачност и обяснимост. Така автоматизацията може да се мащабира, без да се губи надеждност. В края на деня, когато дойдат данъчните за неплатени данъци, те няма да обвинят ИИ, макар че със сигурност ще изискат всички разговори по темата от OpenAI.
Гъвкави DevOps екипи: Работи с партньори, които могат да се движат със скоростта на твоите вътрешни DevOps екипи. Те трябва да се адаптират при всяка промяна в платформите, докато ти се концентрираш върху стратегическата посока и нормативното съответствие с променящите се регулации на ЕС за ИИ.
Модулна архитектура по подразбиране: Използвай шаблони, които ограничават зависимостта от доставчика, като API gateways, orchestration слоеве, function calling, retrieval и evaluation. Тази структура прави преходите управляеми, вместо разрушителни.
Застрахователна експертиза: Избирай партньори, които разбират индустрията не само технологично, а и като процеси и бизнес модели. Функции като електронен подпис, KYC и доверено архивиране са задължителни за дигиталното доверие. Някои SaaS компании вече са засегнати от ИИ именно заради съмненията, че техният бизнес модел и растеж са обречени.
В партньорства на корпоративно ниво и при вградени екипи TINQIN работи именно по този модел, с експерти по застрахователни технологии, които комбинират DevOps на AWS и Azure, модулна архитектура и регулаторна прецизност, за да доставят адаптивни, готови за продукция системи.
Не-ограничено мислене: Досега основното ограничение на амбициите беше в количеството и качеството на софтуерните и продуктови екипи. Но в ИИ ерата, в която ИИ пише софтуер, основното ограничение е изчислителния ресурс. OpenAI диверсифицира, подписвайки договори с AMD, NVIDIA, Microsoft и Oracle на обща стойност над един ТРИЛИОН! Изчислителният слой вече не е второстепенен въпрос за ИТ отдела, а се превръща в стратегическа инвестиция, която определя скоростта на внедряване и възможностите на моделите.
Агностичен подход към облака: Изграждай инфраструктура, която избягва дълбока интеграция с един конкретен доставчик. За застрахователните и финансовите институции това означава хибридни или мулти-облачни конфигурации, понякога със съхранение на чувствителните данни в суверенен център за данни.
Прогнозата на Грег Брокман за 2026 г. показва ясно какво следва. OpenAI и други водещи ИИ компании ще се фокусират там, където икономическата стойност е най-висока. Промяната започва не от лесните задачи, а от най-печелившите.
Софтуерната разработка вече се променя, следвана от финансите, здравеопазването и застраховането. Това създава пропаст между „имащи“ и „нямащи“. Според Брокман, устойчиви ще останат професиите, основани на човешка връзка и физически умения, като електротехници и водопроводчици.
За технологичните лидери дефиницията за сигурност вече е различна. Старото правило на IBM обещаваше стабилност в период на бавни промени. В ерата на ИИ сигурността идва от адаптивност на всички нива. Това, което е фиксирано, обикновено се чупи при сътресение.
Платформеният риск и кариерният риск се засилват взаимно. Темпото на промяната се налага отвън, но възможността за дългосрочно предимство се изгражда вътрешно, като зависи от структурата и експертизата на екипите и техния достъп до ресурси, системи и партньори. Компаниите, които ще оцелеят, не са тези, които се опитват да предскажат следващата платформа, а тези, готови да се преместят веднага щом тя се появи.
Откъс от разговора на Матю Бърман с Грег Брокман, президент на OpenAI, проведен в офисите на компанията в Сан Франциско след годишното събитие за разработчици, OpenAI Dev Day.
Работата ми в опасност ли е? (29:52)
Матю: MrBeast каза, че ИИ е заплаха за хората, които създават видео, а това е и моята професия. От какво трябва да се притеснявам?
Грег Брокман: Истината е, че ИИ ще промени много професии. Някои ще бъдат напълно трансформирани или ще изчезнат, а други, които днес дори не можем да си представим, ще се появят. Променяме основите на социалния договор. Вярвам, че вървим към свят на изобилие, където качеството на живот ще бъде високо дори без икономическа заетост. За тези, които искат да създават и да градят, ще има много повече възможности за развитие.
Никой не знае какво има отвъд „ИИ хоризонта на събитията“, но бъдещето вероятно ще бъде по-странно и може би по-вълнуващо, отколкото можем да си представим.
Матю: Тъкмо започнах работа, предпочитам да си я запазя.
Грег: Работите, основани на човешката връзка, ще бъдат трудни за заместване. А професии, изискващи определени физически умения или майсторлък, като водопроводчици и електротехници, вече са в недостиг и трудно могат да бъдат автоматизирани.
Рискът на платформите и изграждането върху или около OpenAI (31:53)
Матю: Намираме се на вашето събитие, в зала, пълна с разработчици. Току-що обявихте Agent Kit. Как разработчиците, които градят върху OpenAI, трябва да мислят за платформения риск? Сигурно сте го чували преди, но мемът гласи: „Всеки път, когато OpenAI има Dev Day, хиляда стартъпа умират.“ Аз не вярвам напълно, но къде е границата между това, което изграждате сами, и това, което оставяте за другите?
Грег: Мислим за това постоянно. Това е важно за нас. Искаме да помогнем на света да премине към икономика, водена от AI, която носи полза за всички, но не можем да го направим сами. Разчитаме на разработчиците да свържат тази технология с реалния свят.
Но трябва да избираме къде да се фокусираме. Ние сме няколко хиляди души в глобална икономика, затова подбираме области, където има синергия и където можем да добавим реална стойност. Програмирането е такъв пример, защото когато го направим по-лесно или по-добро, това ускорява и собствената ни работа. Целта ни е да подкрепим възможно най-много създатели на приложения, но в някои стратегически домейни трябва да навлезем по-дълбоко, за да укрепим екосистемата.
Хората вътре в процеса и съгласуването на цели (34:12)
Матю: Докато моделите се подобряват, хората все още участват в началото (инженеринг на контекста) и в края (чрез оценка на резултата). Колко дълго ще продължи това?
Грег: Целта на тази технология е да служи на хората и, в по-широк смисъл, на всички живи същества. Не искаме бъдеще, в което хората ръчно създават промпт или моделират контексти. Това са остарели механизми. Машината трябва да се приближи до човека, да разбере неговите цели и да му помогне да ги постигне. Това означава „издигане на човечеството“.
Напълно генериран софтуер и бъдещето на разработката (35:40)
Матю: Ще достигнем ли до момент, когато софтуерът ще се генерира изцяло, всеки пиксел и всяка функция, в реално време?
Грег: Мисля, че да. Трудно е да си представим напълно генеративен интерфейс. Ами ако няма бутони? Повечето от сегашните ни дизайни съществуват заради операционните системи от миналото. Ако започнем от нулата, всичко ще изглежда напълно различно и вероятно ще ни изненада.
Матю: В такъв свят все още ли ще има софтуерни разработчици?
Грег: Хората ще участват, но по различен начин. Погледни Sora: това е генеративно видео, но човешкото присъствие пак е важно. Когато хората използваха подобна технология в началото на годината, най-ангажиращите резултати винаги имаха човешка основа, като домашен любимец или семейна снимка. Без това беше скучно. Именно човешката връзка прави нещата интересни.
Същото ще бъде и при софтуера. Хората ще си представят системи и ще делегират на AI разработчици, които ще ги изграждат. Най-важни ще останат преценката и вкусът. Да знаеш какво искаш и да имаш вкус, това ще е истинският диференциатор.